Болни оздравяват край извора на Албутинската света обител

От векове наред на втория ден от Великден българи от цялата страна идват с надежда за изцеление.

Албутинският скален манастир не е действаща обител. Намира се във Видинската епархия, на 20 км западно от Видин - в близост до селата Раброво, Тополовец и Градец. Обявен е за паметник на културата.

Исторически данни, както и останки от стенописи, надписи и т.н. сочат, че през XIV век той е бил действащ, а през XVI в. се е числял административно към Видин.

След разрушаването му от турците са останали само части от манастира изграден в плитки естествени пещери и издълбани ниши в скалите - руините на трикорабна църква, както и помещения над и отстрани на нея - вероятно монашески килии, трапезария, складове и изба.

До обителта се стига по стръмен тесен път, разположен верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение, така и извънредно меката скала. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, увиснал като гнездо на 20-25 метра над реката.

Манастирският храм, центърът на духовния живот на обителта, се намира в междинния сектор, издълбан в най-вътрешната част от извивката на скалния масив. Южната и югозападната част на църквата са напълно унищожени. Останките от манастирски храм, украсен със стенописи и декоративни колони и корнизи, говорят за някогашно благолепие и усърден молитвен живот.

Наличието на кръщелница показва, че храмът е бил използван не само за молитвени нужди на братството

но и за обществени служби. Множеството разкрити гробове, повечето от които на миряни, показва, че манастирът е бил много почитан и желано място за покой на неговите дарители.

Северозападната част на комплекса е била двуетажна, там е и обширната зала, за която се смята, че е била трапезария. Това е мястото, където духовните отци са посрещали поклонниците, гостите на манастира, оказвали са им традиционното манастирско гостоприемство след изморителния път и са беседвали с тях, поучавайки ги във вярата. На изток от църквата има други помещения: едно по-голямо и след него последователно разположени множество килии, впечатляващи със скромността и практичността си.

Важна част от манастира е била естествената тераса пред неговите помещения. Тя е чувствително променена от каменоломците, които са разрушили голяма част от нея, включително фасадните стени. Тук се намират и споменатите вече гробове, по чието разположение се приема, че са на светски лица и членове на техните семейства, ктитори и благоукрасители на манастира.

Единичните и по-разпръснатите са на монаси.

Патронът на храма не е известен.

Времето е заличило спомена на кой светец е била посветена изсечената с голям труд в скалите църква.

Вярващите са убедени, че ако болен преспи на поляната край извора под скита ще оздравее, домът му ще бъде благословен, а трапезата му - богата.

От векове на втория ден след Великден българи от Видинско и от други части на страната идват с надежда за изцеление край Албутинския скален манастир.

Мястото се смята за свещено, а водата от извора „Хайдук чешма" - за лековита.

С манастира се свързва и един от най-интересните народни обичаи в страната - „На Росен" или „Хорото на мъртвите". От древни времена хората от този край почитат там покойните си роднини на втория ден след Великден, като играят именно в тяхна памет „хорото на мъртвите".