Хитовият сериал по Би Ти Ви „Стъклен дом" се оказа чудесен трамплин към славата на много млади актьори. Една от тях е младата надежда на българския театър и кино Радина Кърджилова, която играе Сиана в набиращата все повече популярност нашенска продукция.
Относно ролята си актрисата казва, че никога не би се оприличила със Сиана, защото героинята й е едно безкрайно травмирано момиче както от своите родители, така и от липсата на споделена любов. Радина откровено казва, че никога не би направила аборт. „Това е последното нещо, за което бих помислила. Още ми е рано да ставам майка, но ако нещо стане случайно, не бих махнала бебето". Все пак тя намира доста допирни точки със Сиана.
Казва, че и двете са емоционални и чувствителни. Признава, че харесва в нея това, че е прикрита, както и трудния и характер. В сериала Радина не попада случайно. Зад гърба си тя вече има няколко сериозни постановки, както и участие в един пълнометражен филм, който в момента обикаля фестивалите по цял свят. За „Стъклен дом", Радина е извикана за кастинг първо за ролята на Александра.
Впоследствие екипът решава да и даде ролята на Сиана Жекова. Така всяка неделя на екрана се любуваме на вълнуващата история на младото и объркано понякога момиче, което се лута, за да намери любовта. С излъчването в национален ефир не може да не дойде и невероятната слава.
В България вече няма човек, който да не познава младата актриса. Все пак тя не се е главозамаяла от славата и известността си. „След като си актьор, няма как да не си известен", лаконично отговаря Кърджилова. Тя е наясно, че това е нещо неизбежно, но за нея е по-важно дали си върши добре работата, а не колко пъти е излизала по страниците на родните издания. Радина не обича да говори за личния си Живот, защото смята, че дори и това, че е известна, не означава, че трябва да издава всичко свързано с нея. Признава, че има приятел и е щастлива, що се отнася до любовта.
Коя е тя?
Радина Кърджилова е родена на 17 юни 1986 година, Завършила е НАТФИЗ през 2009 в класа на професор Пламен Марков и Ивайло Христов. В момента играе в постановките „Пухения" и „Самотният запад" в Модерен театър, Снимала се е във филма „Тилт", чиято премиера ще бъде в средата на 2010 г.
Лечителят Митьо Вълев, единственият българин с аудиенция повече от два часа при папа Иоан-Павел II, твърди, че
благодарение на него стотици болни са захВърлили бастуни и патерици.
Митьо ВълеВ след повече от 20-годишно отсъствие се завръща в родината си. Завършил е вътрешна архитектура, но успоредно учи медицина в т.нар. Великотърновска медицинска школа при светила като д-р Тодоров - областен лекар, д-р Платников - невролог, д-р Ценовски - хирург и др. Вълев прилага своите знания две десетилетия в Италия - Рим и Сицилия. На Ботуша получава диплома от Медицинската акедемия в Болония. 10 години работи и в Америка. Той е единственият българин, имал двучасова аудиенция при папа Йоан-Павел II през 1991 година, където лично главата на римокатолическата църква му връчва ордена на Ватикана „Златната пчела".
С МИТЬО Вълев се срещаме в неговия дом, в с. Михалци, Великотърновско, където днес помага на стотици болни от цялата страна. Той разказа за болестите, които лекува със стопроцентов успех и за първите си стъпки в медицината.
- Д-р Вълев, учили сте медицина повече от 15 години. Каква е вашата специалност?
- Много години посветих на изучаване на анатомията на човешкото тяло, интересуваха ме всички подробности до най-малкия нерв, до най-малката жлеза, командващи функциите на човека. Повече от 50 години посветих и на тибетската медицина, която е слабо позната у нас.
- Казвате, че въпреки 50-годишната си практика като лечител и десетките хиляди излекувани от вас пациенти, продължавате да се самоусъвършенствате и да обогатявате опита си. Докога ще учите?
- Водя се от максимата на Сократ „Аз знам, че нищо не знам". Ако един лекар каже, че е усвоил всичко и вече няма какво да научи, значи трябва да се пенсионира. Това важи за всяка професия. Няма човек, който да знае всичко 100 процента. Така че, докато сме на тази земя, сме длъжни да се самоусъвършенстваме. И аз се опитвам да го правя всеки ден.
- Какви методи на лечение ползвате мануална терапия, чекръкчийство, екстрасенство или наблягате на традиционните методи?
- За мен понятията мануална терапия, чекръкчийство, екстрасенство не съществуват. Към всеки пациент подхождам строго индивидуално.
- Кои болести лекувате?
- Множествена склероза, дископатия, дискова херния, коксартроза, всички ставни и нервни заболявания, бучки на гърдата, миома, смущения в цикъла, безсъние, подуване на стомаха, нарушения при функциите на щитовидната жлеза, парализи и други. Прилагам свои методи за освобождаване на нервите, свързани с развитието на гърдите при младите жени и момичета.
- Колко време продължава една процедура?
- Минимум 60 минути, а понякога и повече от 2-3 часа. Общо казано толкова, колкото е необходимо спрямо конкретния случай.
- След кой сеанс се получават първите резултати?
- Още при първия сеанс се появява подобрение.
Дисковата херния е сред болестите на периферната нервна система, които причиняват неописуема болка. Често лекарите препоръчват операция като най-ефикасен метод за лечение. Вашето мнение?
- Дисковата херния може да бъде излекувана завинаги, и то без оперативна намеса. Хирургическо лечение се препоръчва само и единствено при счупвания.
- Работили сте доста години в чужбина. Сред пациентите ви имаше ли известни имена?
- Да, мои пациенти бяха Роберто Баджо, д-р Дироко, главен секретар на спорта на Италия, губернаторът на Флорида - Жо Кароле... Отговарях за здравословното състояние на националния баскетболен отбор на Америка, на националния отбор по колоездене на Германия и на българския дамски футболен отбор „Болярка". Грижех се за перфектната форма и физическа подготовка на европейския ни шампион по свободна борба Станислав Недков и на първия европеец, спечелил Купата на японския император - Калоян Махлянов - Котоошу.
- Какви оплаквания има Котоошу?
- Лекувах травми в коляното му. Сега е напълно здрав. Очаквам го на гости това лято.
- От българските политици кого сте лекувал? Бойко Борисов търсил ли е вашата помощ?
- Не обичам да разказвам за пациентите си. Само ще обобщя, че благодарение на моето лечение стотици известни и обикновени хора изхвърлиха от живота си бастуните, патериците, инвалидните колички, много майки родиха дългоочакваните си рожби.
- Дъщерите ти скоро ще навършат годинка. Как се чувстваш като майка на близначки?
- Невероятно щастлива и постоянно изморена. С Матю през цялото време трябва да правим някакви планове - все едно сме на военна мисия. Но е прекрасно, чувстваме се наистина благословени. Момичетата са коренно различни едно от друго във всяко отношение. Мисля, че това е добре за тях.
- Откъде дойдоха имената им Марион Лорета Елуел и Табита Ходж?
- Джеймс Уилки настояваше едната от сестрите му да се казва Марион. Не знам точно защо му харесва това име, но ме накара да му обещая, че то ще присъства в акта за раждане. Аз пък много исках да нарека едното от момичетата Лорета, така че просто ги комбинирахме. Имената Елуел, Табита и Ходж се предават в рода ми от стотици години.
- Това, че близначките бяха родени от сурогатна майка, затрудни ли теб и Матю да обясните на Джеймс Уилки как точно са се появили?
- Ни най-малко. В училището на сина ми има деца от най-различни семейства. Някои от приятелите му имат двама бащи, други имат две майки, трети имат само по един родител. Той задава въпроси и това е напълно нормално. Но все още е малък да дълбае твърде дълбоко в темата за раждането на сестрите му. Живее в някакъв свой свят и се чувства много удобно там. И слава Богу.
- Вярно ли е, че Джеймс Уилки е запален поддръжник на Обама като теб самата?
- Да. Когато миналата есен бях в Мароко за снимките на продължението на „Сексът и градът", Джеймс Уилки дойде да ме посети и ми донесе броя на The New York Times, в който се съобщаваше, че съм избрана за член на Комитета по изкуствата и хуманитарните науки на Обама. Беше го сгънал внимателно, така че да не измачка статията. Каза ми, че се гордее с Обама, но не е особено доволен от това, че непрекъснато го дават по телевизията. (Смее се.) Колкото до мен, аз отказвам да загубя вярата си в Обама подобно на много други. Но признавам, че съм много загрижена за здравеопазването на страната и се надявах на по-бързи реформи в тази насока. Обама лично ми обеща това преди време.
- Занимаваш се с толкова много неща. Остава ли ти изобщо някакво свободно време?
- Много рядко. Когато пътувам покрай някой ангажимент и остана сама в хотелската си стая, просто си седя и се наслаждавам на това, че съм насаме с мислите си. Гледам да се възползвам максимално от тези моменти. А понякога си ги създавам умишлено. В някои сутрини., след като заведа Джеймс Уилки на училище, се разхождам известно време сама и се улавям, че си тананикам или си свиркам, защото съм невероятно доволна да се откъсна от всичко за малко.
- И да останеш насаме с любимия ти Ню Йорк.
(Усмихва се.)
- Да, живея в Ню Йорк от 33 години и го обожавам. Влюбих се в него от пръв поглед. Много хора казват, че е прекалено шумен, но за мен това изобщо не е проблем. Точно обратното - не мога да понасям прекалената тишина. Така съм още от дете, може би защото израснах със 7 братя и сестри и вкъщи винаги беше пълен хаос. Така че шумът на Ню Йорк ми действа като приспивна песен.
- Любовта към Ню Йорк май е нещото, по което най-много си приличате с Кари Брадшоу. Много пъти си казвала, че двете сте доста различни и не споделяш прословутата й луда страст към модата.
- Аз също се интересувам от мода, но тя просто не заема такова централно място в живота ми, както е при Кари. Освен това нямам свободно време да ходя на шопинг. Струва ми се глупаво да прекарам няколко часа в обиколка на магазините, вместо да бъда с децата си. В редките случаи, когато ходя на шопинг, се чувствам страхотно, но не изпадам чак в еуфория като Кари. Най-често започвам да изпитвам вина след това и връщам част от нещата, които съм купила.
- Защо според теб жените по целия свят харесват Кари толкова много?
- Не съм съвсем сигурна. Може би защото не е перфектна, а напротив - има много недостатъци и често допуска грешки. Кари подхожда с огромно любопитство към хората и е изключително верен приятел. Това са много ценни качества, но не я правят непременно модел за подражание. Мисля, че нейната популярност се дължи най-вече на добрия сценарий на „Сексът и градът". И сериалът, и двата филма се занимават с неща, които са близки на всеки - любовта, приятелството, секса, порастването, решенията, които вземаме, избора, който правим, успехите, които ни спохождат, разочарованията, които понасяме, грешките, които допускаме... И не на последно място, на какво ни учи всичко това.
- Как би определила с няколко думи „Сексът и градът 2"?
- Този филм е истинско забавление! При първия целта ни беше да разкажем история, която е дълбока и затрогваща. Но продължението е щуро и забавно. Мисля, че на зрителите ще им хареса.
- Неотдавна стана на 45, а изглеждаш страхотно, както винаги. Каква е тайната?
- Приглушената светлина! (Смее се.) Няма никаква тайна. Ползвам слънцезащитен крем всеки ден, а вечер старателно почиствам лицето си, колкото и да съм изморена. Добрите гени пък са отговорни затова, че мога да ям колкото си искам, без да напъпнявам и без да се стремя после към отслабване. Отслабването е проклета работа!
- Тревожи ли те старостта?
- И да, и не. Колкото повече остарявам, толкова по-простички стават нещата, които са важни за мен. Възрастта е учител - трупаш преживявания, правиш открития и се опитваш да бъдеш по-добър човек.
- Каква е най-голямата ти цел?
- Да възпитам децата си да бъдат достойни хора и докато съм с тях, да ги гледам как израстват като такива.
