- Невероятно щастлива и постоянно изморена. С Матю през цялото време трябва да правим някакви планове - все едно сме на военна мисия. Но е прекрасно, чувстваме се наистина благословени. Момичетата са коренно различни едно от друго във всяко отношение. Мисля, че това е добре за тях.
- Откъде дойдоха имената им Марион Лорета Елуел и Табита Ходж?
- Джеймс Уилки настояваше едната от сестрите му да се казва Марион. Не знам точно защо му харесва това име, но ме накара да му обещая, че то ще присъства в акта за раждане. Аз пък много исках да нарека едното от момичетата Лорета, така че просто ги комбинирахме. Имената Елуел, Табита и Ходж се предават в рода ми от стотици години.
- Това, че близначките бяха родени от сурогатна майка, затрудни ли теб и Матю да обясните на Джеймс Уилки как точно са се появили?
- Ни най-малко. В училището на сина ми има деца от най-различни семейства. Някои от приятелите му имат двама бащи, други имат две майки, трети имат само по един родител. Той задава въпроси и това е напълно нормално. Но все още е малък да дълбае твърде дълбоко в темата за раждането на сестрите му. Живее в някакъв свой свят и се чувства много удобно там. И слава Богу.
- Вярно ли е, че Джеймс Уилки е запален поддръжник на Обама като теб самата?
- Да. Когато миналата есен бях в Мароко за снимките на продължението на „Сексът и градът", Джеймс Уилки дойде да ме посети и ми донесе броя на The New York Times, в който се съобщаваше, че съм избрана за член на Комитета по изкуствата и хуманитарните науки на Обама. Беше го сгънал внимателно, така че да не измачка статията. Каза ми, че се гордее с Обама, но не е особено доволен от това, че непрекъснато го дават по телевизията. (Смее се.) Колкото до мен, аз отказвам да загубя вярата си в Обама подобно на много други. Но признавам, че съм много загрижена за здравеопазването на страната и се надявах на по-бързи реформи в тази насока. Обама лично ми обеща това преди време.
- Занимаваш се с толкова много неща. Остава ли ти изобщо някакво свободно време?
- Много рядко. Когато пътувам покрай някой ангажимент и остана сама в хотелската си стая, просто си седя и се наслаждавам на това, че съм насаме с мислите си. Гледам да се възползвам максимално от тези моменти. А понякога си ги създавам умишлено. В някои сутрини., след като заведа Джеймс Уилки на училище, се разхождам известно време сама и се улавям, че си тананикам или си свиркам, защото съм невероятно доволна да се откъсна от всичко за малко.
- И да останеш насаме с любимия ти Ню Йорк.
(Усмихва се.)
- Да, живея в Ню Йорк от 33 години и го обожавам. Влюбих се в него от пръв поглед. Много хора казват, че е прекалено шумен, но за мен това изобщо не е проблем. Точно обратното - не мога да понасям прекалената тишина. Така съм още от дете, може би защото израснах със 7 братя и сестри и вкъщи винаги беше пълен хаос. Така че шумът на Ню Йорк ми действа като приспивна песен.
- Любовта към Ню Йорк май е нещото, по което най-много си приличате с Кари Брадшоу. Много пъти си казвала, че двете сте доста различни и не споделяш прословутата й луда страст към модата.
- Аз също се интересувам от мода, но тя просто не заема такова централно място в живота ми, както е при Кари. Освен това нямам свободно време да ходя на шопинг. Струва ми се глупаво да прекарам няколко часа в обиколка на магазините, вместо да бъда с децата си. В редките случаи, когато ходя на шопинг, се чувствам страхотно, но не изпадам чак в еуфория като Кари. Най-често започвам да изпитвам вина след това и връщам част от нещата, които съм купила.
- Защо според теб жените по целия свят харесват Кари толкова много?
- Не съм съвсем сигурна. Може би защото не е перфектна, а напротив - има много недостатъци и често допуска грешки. Кари подхожда с огромно любопитство към хората и е изключително верен приятел. Това са много ценни качества, но не я правят непременно модел за подражание. Мисля, че нейната популярност се дължи най-вече на добрия сценарий на „Сексът и градът". И сериалът, и двата филма се занимават с неща, които са близки на всеки - любовта, приятелството, секса, порастването, решенията, които вземаме, избора, който правим, успехите, които ни спохождат, разочарованията, които понасяме, грешките, които допускаме... И не на последно място, на какво ни учи всичко това.
- Как би определила с няколко думи „Сексът и градът 2"?
- Този филм е истинско забавление! При първия целта ни беше да разкажем история, която е дълбока и затрогваща. Но продължението е щуро и забавно. Мисля, че на зрителите ще им хареса.
- Неотдавна стана на 45, а изглеждаш страхотно, както винаги. Каква е тайната?
- Приглушената светлина! (Смее се.) Няма никаква тайна. Ползвам слънцезащитен крем всеки ден, а вечер старателно почиствам лицето си, колкото и да съм изморена. Добрите гени пък са отговорни затова, че мога да ям колкото си искам, без да напъпнявам и без да се стремя после към отслабване. Отслабването е проклета работа!
- Тревожи ли те старостта?
- И да, и не. Колкото повече остарявам, толкова по-простички стават нещата, които са важни за мен. Възрастта е учител - трупаш преживявания, правиш открития и се опитваш да бъдеш по-добър човек.
- Каква е най-голямата ти цел?
- Да възпитам децата си да бъдат достойни хора и докато съм с тях, да ги гледам как израстват като такива.
(Из интервюта от американската преса}
Няма коментари:
Публикуване на коментар