8 трупа след адска катастрофа в Казичене

Товарен влак, извършващ маневра, преминава затворения изходен сигнал на столичната гара Казичене и се врязва в преминаващия с близо 100 км/ч експрес "Слънчев бряг" по втори главен коловоз. Във влака са пътували 520 души.
В една от най-тежките катастрофи в историята на нашите железници, станала на 17 август 1992 г. в 22,42 ч., загиват 8 и са ранени 56 души.
От страхотния удар, помислен от някои за земетресение, дерайлират двата локомотива, фургонът, четири пътнически вагона и два вагона от товарния влак. На няколкостотин метра релсите са разрушени и огънати. Контактната мрежа - също. Почти цяло денонощие движението през гарата е прекъснато. Тогавашният министър на транспорта Александър Александров е забелязан на местопроизшествието в пред инфарктно състояне и със сълзи на очи.
Дни преди трагедията същият министър моли кабинета да отпусне пари за подобряване състоянието на железниците. Кабинетът реагира по неадекватен начин - колегите му гласуват поредното поскъпване на жп билетите. Веднага след катастрофата министър-председателят Филип Димитров предпочита да инструктира пресата каква информация да дава за случилото се, вместо сам да обясни какво смята да предприеме правителството. Мотивът му - да не се всявала паника сред хората.
Десетки военнослужащи от транспортни войски и от армията, полицаи и лекарски екипи работят през цялата нощ и на другия ден за разчистването на района. Четири купета на първокласния вагон на "Слънчев бряг" са превърнати в огромна маса от метал, пластмаса и смачкани седалки. "Първото, което направихме, бе да се помъчим да освободим затиснатите хора", казва полк. Пешлеевски, началник-щаб на войските на транспортното министерство.
Режат метала с флекс и горелки. От искрите обшивката се запалва. Гасят с кофпомпи. Към 2 ч. след полунощ пристига най-мощният влекач на Девета танкова бригада. С него и с още един влекач са издърпани заклещените вагони.
Войничета изнасят с одиалата си телата на загиналите. Пострадалите са закарани в "Пирогов", в спешните отделения на Военномедицинската академия и в Университетската болница "Царица Йоана". До 16,30 ч. на следващия ден в столичния Център по хематология и кръвопреливане 420 доброволци дават около 130 л кръв.
Според експерта в БДЖ Тодор Атанасов експресът "Слънчев бряг" бил с повредена въздушна спирачка. Това показва анализът на част от скоростомерната лента на локомотива. След светването на червения сигнал на изхода на гарата машинистът е имал 30 секунди и над 800 метра за реакция. Но вероятно той изобщо не е видял червения светофар. И експресът връхлита върху товарния влак със скорост 97 км/ч.
Товарният влак пък бил управляван от помощник-машиниста. Предполага се, че титулярът изобщо не е бил в кабината. Според някои машинистът по това време източвал гориво от близките цистерни. Други слухове твърдят, че той изобщо не се е намирал около влака, а се бил усамотил с приятелка. И при подадения червен сигнал помощникът не успял да спре влака.
Товарната композиция спира на място едва след като е на пътя на експреса.
Освен човешките жертви и травмите на ранените материалните щети от трагедията са за 1 278 000 лв.
След дълго разтакаване на делото през 1998 г. Софийският градски съд определя общо 25 години затвор за тримата обвиняеми за катастрофата. 12 години зад решетките получава пияният помощник-машинист на товарния влак Валентин Кръстев. Машинистът Красимир Тодоров е осъден на 8 години затвор. Началникът на влака Ангел Ботев отнася 5-годишна присъда за това, че не е контролирал подчинените си...